Преди известно време се преместих в UK и ме помолиха да разкажа с думи прости какъв е живота на Острова. Мислих много от къде да започна, кое да разкажа първо, дали да съпоставям или изцяло да се абстрахирам от родината и накрая реших, че ще чакам вдъхновение, ще чакам нещо, което само ще ме накара да пиша за него. Така си останах само с чакането и реших просто да подхвана някоя тема.

  Всичко започва с желанието ми да отида да си напазарувам в близкия град и внезапното ми решение  да седна в едно много приятно заведение, „Don Paddy’s” Coffee House” ,  където да пийна свястна бира и да започна разказа си. Преди всичко, трябва да отбележа, че заведенията тук нямат нищо общо с тези в България. За разлика от големите къщи, в които живеят, англичаните предпочитат да са собственици и посетители на малки и спретнати кафененца и ресторанти. Често срещано е да има не-повече от 10 маси с по 2-3 стола и тук-там по някое диванче. В заведенията се предлага храна, но не сандвичи на тостер или палачинки, а домашно приготвени десерти и дори цели 5-курсни обеди и вечери. Посетителите за възпитани англичани, на приблизителна възраст от 40 години. Хората на моята възраст не са често срещана гледка – посещават предимно следобед, след училище, сядат двама или трима и за разлика от българчетата говорят много тихо и почти  не се смеят с глас. Заедно сядат или само момичета, или само момчета, като комбинация от двете се среща само и единствено по спирките, в училище или в някое нощно заведение.

  След почти-подробното ми разяснение за обстановката идва ред и да отбележа какво точно се консумира във въпросните заведения. Чай се пие рядко и то ако ЕГН-то предполага присъствие на Бостънското чаено парти. Пие се кафе, което по своя размер бива нормално (=на българското „малко по-дълго от дългото”), дълго (~ 150-200мл.), още по-дълго (вече бие на половин литър мътна течност с неизяснен произход) и още няколко по-дълги и изключително неприятни за консумация варианта и се дели се на черно и бяло, или още познато като кафе с мляко. Като човек, който пие кафето си е почти цял пакет рафинирана захар, трябва да отбележа, че пакетчетата, който пристигат с наподобяващата халба чаша, са твърде малко. Но стига толкова за моите предпочитания ;)

  Като цяло не е нищо особено и посещението в тукашните pub-ове. Те обикновено са малки заведения с камина и няколко канапета, сравнително дълъг барплот , а стените често за от масивно дърво. Има телевизори, на които се гледа спорт, а повечето от посетителите стоят прави до бара и пият наливна бира. Друга част от тях пуши пред заведението, а трети задълбочено решават кръстословици. Посещението не се отличава с нищо от на пример посещение в местна българска механа- съществено количество шум и смях, а и пода често пъти е далеч по-мръсен от нашите, но тук темите за разговор далеч не са толкова забавни и предразполагащи към дълъг разговор (предимно се говори за лошото време – все едно за сефте им се случва да вали,- политика и, макар рядко, за спорт).

  Ресторантите са големи с огромен набор от ястия от почти всички култури. Индийско, китайско, италианско или американско (да, съществува !) се предлага почти навсякъде, а порциите са сравнително добри. Вкуса не е на необходимото ниво и липсата на подходящи подправки се забелязва и от най-неопитните гастрономи. Готвенето просто не им е в кръвта,за пример ще отбележа, че в повечето семейства се яде готвена храна 2-3 месечно, като това е само и единствено печено свинско (пилешко) с гарнитура от печени картофи и задушени зеленчуци и сос. Никакво разнообразие в това отношение, зеленчуците са винаги едни и същи. Но иначе хладилниците са доста пълни с разни сирена и тънко нарязани месни деликатеси, които често така си и остават.

   Като за импровизиран финал ще кажа, че не са ни нито на яденето, нито на пиенето, нито на умението да се забавляваме, нито на нищо в това отношение. Може би и за това гледат странно когато видят българска група някъде ;)  Поздрави от в момента слънчева Англия!